вторник, 29 ноември 2011 г.

Зелено свинско по азиатски

Както е сезона на тиквите, ябълките и крушите на мен ми стана някак си тъжно за пролетната зеленина и за това реших малко да развеселя едно свинско. Намерих си една срамежлива пържола, нарязах я на ивички и я сготвих в компанията на много зелени неща.

                               

неделя, 16 октомври 2011 г.

Интерпретация на тема Пиде


Преди може би година, година и половина бях чела една доста времеемка рецепта за пиде  и днес нещо се присетих за нея. Ако решите за правите това пиде по начина, по който се приготвя традиционно се подгответе с търпение и време за поне 3 втасвания на тестото. Аз го направих по малко по-лесен начин. Смесих продуктите и го разбърках в машинат за хляб. След това се погрижих за тестото както си му е реда.  Сложих го в съд намазан със зехтин и щедро го намазах и отгоре, покрих го със чиста кърпа и го оставих да втаса. След това го попритиснах малко, разделих го на две и му дадох малко време да си отпочине от тази процедура. Поставих го в две 30 сантиметрови тавички /от тези, които се ползват за пица/ и се захванах с първото от тях. Оформих си го и го намазах с пръсти с разбито яйце и поръсих със сусам. Пека 13 минути на 2350С /с вентилатор/ и повтарям същата процедура и с второто.
За да стане хуабаво пидето, както и всяко тестено изделие, трябва да не се притеснявате да пипате тестото – то обича топлината на ръцете. Оставяйте го да си отпочине след процедурите, които правите, оставяйте го да втаса спокойно – на стайна температура, поставяйте го в предварително загрята фурна, нанасяйте зехтина и/или яйцето с вашите пръсти и винаги ще имате добър резултат.
Това е една страхотна закуска – топло леко хрупкаво отвън пиде със сирене и домат, може и едно яйчице и шарена сол да се добави.
А сега и съставките
2 сл зехтин + още малко за намазване
420 мл топло мляко
2 чл сол
2чл захар
640 гр бяло пшеничено брашно
1 пакетче /7 гр/ суха мая
Сусам за поръсване

Ето го и резултата

събота, 10 септември 2011 г.

Cupcake, anyone? или преобразяването на тиквения пай

Когато човек не пише дълго време, а само събира материали и се чуди кога ли по-точно ще седне да ги публикува му трябва нещо по .... по-интересно, за да се върне обратно към готвенето, комбинирането, писането и творчеството в кухнята. Ето го и моето по ... интересно нещо. 

Тиквения пай, който вече не ще да е пай :) 
Малки, сладки, симпатични и само как  ухаят ...  

понеделник, 18 април 2011 г.

Патладжани с домати и нахут

Не съм се развихряла от доста време в кухнята, пък и получих предизвикателство, за това реших - завръщане с гръм и трясък! И много аромати и подправки.
Да си кажа и за предизвикателството - то беше "Кога ще сготвиш мусака с патладжани ... и агнешка кайма", ами ето - не е точно мусака и няма грам месо в него, но се надявам да ви  хареса.
Ето и необходимите продукти

неделя, 20 март 2011 г.

Колан за цял живот!

От известно време се чудя кога ли точно ще ми прикипи и ще седна да напиша някоя статия различна от обичайните ми рецепти.  Е, времето дойде ... и естествено темата  по-изтъркана не може и да бъде, но ми се иска да изкажа и моята си гледна точка по въпроса – малко грубо, но дано така достигне до тези, за които е предназначена.
Преди време взех участие в една чудесна инициатива за безопасно шофиране организирана от едно небезивестно радио и популярна верига бензиностанции, където научих наистина полезни неща и придобих ключови умения при управлението на автомобила си в рикове ситуации. Всичко чудесно, но след подобно преживяване човек започва да гледа на другите участници в движението по малко по-различен начин. И за да сме наясно от самото начало – ВСИЧКИ участници в движението.  Да, и пешеходците, и мотористите, и извънземните... Чудя се как преобладаващата част от участниците в движението могат да са толкова безотговорни и дали съвсем тотално, окончателно и безвъзвратно са загубили първичния си инстинкт за самосъхранение? Дали егото и безхаберието са надделяли над еволюцията? Ами колкото и жалко да звучи – май ДА! А най-лошото е, че освен че не ценят собствения си живот пренебрегват и живота на близките си, дори и този на децата си.
Седя си и си мисля, защо първата реакция от всеки, който съм помолила да си сложи колан сядайки на задната седалка е – „Ооооо да, те нали проверяват вече”. Ами да проверяват, ама какво от това ... майната и на глобата, помислете за собствения си ЖИВОТ! А сега си помислете как излитате през предното ми стъкло, когато аз натисна рязко спирачките мъчейки се да не размажа на същото това предно стъкло поредния заблуден пешеходец забол в ушите си слушалките на МР3 преъра си,изключил едно от сетивата си, откъснал се от света, пресичащ в нищото, изскачащ иззад някой паркирал не където му е мястото олигофрен ... Е, ще констатирате ли отново с досата в небрежния си тон – „Ооооо да, те нали проверяват вече”  или ще си помислите дали случайно, аз съм се сетила преди ВАС за собствения ви ЖИВОТ и за това, че тези 20 или 50 лева глоба не са проблема?  
Мили майки и бащи, дали Вие ще си помислите дали аз трябва да мисля за Вашите деца? Защото всяка сутрин виждам поне една дузина невинни душички как с единя крак са тръгнали към Създателя си. Защо е необходимо децата Ви да стоят прави по средата на колата, защо е необходимо децата Ви да са ви в скута докато шофирате, защо е необходимо малкото Ви дете да е на предната седалка без необходимото оборудване за неговата безопасност? А като го поставихте там запознахте ли се с възможността да изключите Airbag-а на това място? Според статистиката на NHTSA от 1990 до 2008 година при 3,3 милиона активирани въздушни възглавници има 175 смъртни случая причинени от тях – процента е малък, наистина, но смущаващата част е, че 104 от починалите са деца! Сега ще се замислите ли отново дали ще сложите детето си да седне в скута Ви докато шофирате? А относно детето, което стои право... хммм... малко елементарна физика – вие карате с 50 км/ч, което автоматично означава, че колата, както и всичко в нея се движи с 50 км/ч спрямо определена точка. Така, Вие натискате рязко спирачките или се удрате в нещо ... колата, нейните компоненти, както и Вие вързаните с колани също спирате, но правото Ви дете НЕ спира! То продължава да си се движи с 50 км/ч спрямо онази точка, за която споменах по-рано. Е, какво би се случило според Вас с това дете? Дам, ще излети през предното стъкло или ще се забоде в таблото, скоростния лост, седалката или какво и да било там с 50 км/ч!!!  
Така, мили ми пешеходци – ама моля Ви се! Аз нямам свръхестествени възможности, че да гадая на Вас къде ще Ви скимне да пресечете! Да, наистина по-голяма част от водачите на МПС няма да спрат и на пешеходната пътека, а някои и на светофар не биха спрели, но това не значи да затруднявате допълнително и нас, които Ви спираме на местата където е обозначено и редно да пресичате. Защото и ние като Вас трябва да се пазим от онези същите, които не Ви спират на пешеходните пътеки и светофарите – те и на нас налитат! И ако обичате, мили ми пешеходци, поне докато пресичате, намалявайте си звука на музиките, които слушате, защото някой път може би ще ви свирна за да се пазите от психопата изпреварващ ме в насрещното на пешеходната пътека, където пресичате в момента ВИЕ!
Ох, мога да пиша още и още, но ще го оставя за другия път. След като малко Ви размине от сега!
И преди финала – ДВОЙНАТА НЕПРЕКЪСНАТА ЛИНИЯ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ВИЕ НЯМАТЕ МЯСТО ОТ ДРУГАТА И СТРАНА, ОСВЕН КОГАТО СЕ ДВИЖИТЕ СРЕЩУ МЕН /е или сме си един до друг на светофара ;)/ ! 
Айде, сполай Ви и умната!
Пък ето и едно клипче за размисъл 

Плодов сладкиш с яйчен крем

През почивните дни винаги съм много активна в кухнята и почти винаги изпробвам нова рецепта. Тази специално е по идея на списание Good Food, но ще си позволя да я споделя.
Ето какво е случи в кухнята
Необходимите продукти
3 жълтъка и 1 белтък
85 гр захар
250 мл прясно мляко
1 сл чаревично и 1 сл пшеничено брашно
2 портокала и кората от 1 от тях
3 броя точени кори
захар за поръсване, карамел или карамелизирана захар /по избор, пък може и да разстелите върху хартия за печене разни фигурки от карамелизирана захар и да украсите с тях като се охладят/

събота, 5 март 2011 г.

Джоланена супа (my signature soup)

Така и така на вън е все още студеничко, мисля че е време да направя и една супа, която да ви споделя. Това е една от любимите ми супи, определено е зимна такава и тайната и се крие в начина на приготвяне. А какъв е той? Търпение ... ще стигна и до там, а сега необходимите продукти:

събота, 26 февруари 2011 г.

Пилешки рулца с босилек и прошуто

Съставките на тази рецепта са вдъхновени от рецепта в кулинарно списание, но приликите спират до тук - самата рецепта претърпя значителни промени в изпълнението си. Единственото нещо, което е взето изцяло и остана непроменено е гарнитурата, но за това по-късно. 
А сега съставките.

сряда, 16 февруари 2011 г.

Атомни бонбончета

Такааа, тези бонбончета са нещо лесничко за приготвяне, вдъхновени от Сис, позволяващи доста свобода и творчество при приготвянето им. А защо са Атомни ... ами има си няколко причини, една от тях е, че са един добър, компактен енергиен източник ;)
Стига приказки, да се захващаме да творим

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Салата с риба тон

Тази салата с риба тон може да бъде кръстена спокойно и салата разчисти хладилник :) Прибрах се аз един ден след работа и се чудех какво да хапна на бързо, отварям хладилника с ясната представа, че ще ям салата. До тук добре, а какво намирам в хладилника - една шепа кълнове, 3 листа салата айсберг, няколко самотни каперси ... е получи се чудесна шарена салата

А ето и  как
Какво има вътре
Няколко листа Айсберг
Кълнове от ряпа и алфа
Червен лук
Десетина каперси
Консерва риба тон
Резен лимон

А как се получава салата от изброените продукти - просто накъсвате айсберга, добавяте кълновете, рибата тон, каперсите, нарязания лук и изстисквате отгоре резена лимон.
Вида на рибата тон е по желание - парченца или филе, в собствен сос или растителна мазнина, както ви харесва най-много
Е, направихте си салата за има-няма 5 минути, сега остава да седнете и да си я изядете с удоволствие.

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Враг №1

Моля по-долу описаният да се счита за изключително агресивен и нехуманен!

Дори и в най-малка степен не би могъл да бъде сравнен с неща от рода на разярен бик, Бойко Борисов, тежък махмурлук, дори и с тъщата на съседа ми, тъй като будилникът е 100% зло!


Въпреки нежеланието от моя страна, това звънящо и бучащо нещо ме е превърнало в „звънкоман”. Всяка сутрин, точно в 06:30ч. усещам неговата отрова, която бавно се разлива във още спящото ми съзнание. Заради това дяволско творение вече втора седмица съм инкубатор на бацили. Когато сутрин ме извади с кокалестите си ръце от топлото ми легло и ме изпъди в студа да гоня я метро, я автобус или да се опитвам да стопля колата си, аз попадам в един леден танц със зимния вятър. Да не споменавам множеството синки по себе си. Обикновено рано съм доста некоординирана и честичко „изправям” ъглите на стаята си при разсънване. Какво бих могла да кажа на половинката за новите синини – ето още едно ново „20”. Не е достатъчно, че тази купчина зъбни колела ме буди, ами ще ми развали и връзката, защото не е изключено да си отнеса и още някоя синка докато се опитвам да обяснявам защо съм посинена. Ако психоаналитиците станат на мода и в България, аз ще бъда още по-нещастна и в по-голяма безизходица. Заплатата ми не е голяма, това значи, че няма как да си платя сеансите, по време на които да легна на мека кушетка, от където да споделя за тежките психични травми, които са ми причинени от тази малка и садистична машинарийка.

Хора, замислете се!

Будилникът е вреден както за физическото, така и за менталното ни здраве!

Може да ни накара да изглеждаме старомодни!

Може да ни разори!

Рискът да ни превърне в стари моми е огромен!

Към публикуваната по-горе снимка смятам да приложа и оплакванията си, които ще изпратя до омбудсмана на Република България, ФБР, ЦРУ, КГБ, Репата, Компира, СЗО и всички други заинтересовани страни, за да може който първи го види да го утрепе и да можем да се излежаваме блажено до колкото часа си поискаме!

събота, 5 февруари 2011 г.

Маслен сладкиш с круши и още нещо ...

И както си говорихме за чай, някак си от само себе си нещата се насочват към най-добрия приятел на чая за британците – сладкиша. Тази рецепта е специално за един подстрекател, който ще запазя в тайна ... малко мистерия трябва да има все пак ;)

Сега и нужните продукти
4 средно големи круши /може 3 круши и 1 дюля, а и с праскови става вкусно/
3 с.л. захар
2 клечки канела
3-4 карамфилчета
2 с.л. вода
4 сл сладко – аз ползвам от боровинки
За тестото
250 гр меко масло
100 гр смлени сурови бадеми
200 гр + 7 сл брашно
5 средно големи яйца
5 сл захар
1 чл бакпулвер
¼ чл сол
Ванилия или ванилин

Е, да готвим!


Обелете и нарежете крушите на парчета, колкото върха на палеца ви и ги сложете в тиган с незалепващо покритие заедно с канелата, карамфилчетата, 2 сл захар Muscavado и 2 сл вода. Оставете ги да покъкрят на умерена температура десетина минути, като бъркате от време на време. Махнете от котлона и оставете да се охладят, извадете канелата и карамфила
През това време разбъркайте маслото със захарта, солта и ванилията /аз използвах 2 пакетчета ванилин – 4 гр общо/. След това добавете яйцата – не се плашете, нещото което ще се получи може да изглежда като пресечено ...  не е, не му се плашете. След това добавете брашното – само 200 гр, след малко ще видите къде отиват и 7-те лъжици и бакпулвера и разбъркайте отново. За финал добавете и слените бадеми и отново разбъркайте. Отделете 85 гр от тази смес и добавете 7-те супени лъжици брашно, след това вземете един нож и започнете да бъркате сместа, така че да се получат трохи.
 Сега е време да загреете фурната – на 1600С или 1400С ако е с вентилатор – за хората на газ ... ами успех, нямам никаква идея на колко да нагласите фурните си ...
Вземете стандартна кръгла форма за кейк /от тези, на които им се отваря ринга от страни/ и и сложете хартия за печене на дъното. След това разстелете половината от получената смес, отгоре поставете половината от крушите, които къкриха с подправките, разпределете 2 от лъжиците сладко и разстелете отгоре останалата смес. Върху нея сложете останалите круши и сладко и поръсете с трохите, които получихте от 85-те грама тесто и брашното, а най-отгоре поръсете с 1 сл захар Muscavado.

През това време фурната ви е загряла. Печете сладкиша 1 час и 30 минути, като последните 30 минути покрийте с алуминиево фолио. След като се изпече, го извадете и оставете десетина минути във формата, след което махнете страничната и част. Ако е останал сок от крушите, може да го редуцирате на котлона и да го използвате като сос, с който да направите една артистична ивица върху сладкиша и чинията при сервиране.

 Е, добър апетит и не забравяйте да го оставите да поизстине преди да го опитате.


сряда, 2 февруари 2011 г.

Tea for Two and two for tea. Or just for me?

Обгръщайки с ръце чашата ароматен чай, мъничка частица уют и топлина се намества в съзнанеието ми. Отпивам и вдъхвам аромата му и се чудя защо чак сега преоткривам тази чудесна напитка?

Като начало малко факти. Чаят е напитка получена чрез сваряване или запарване на листа от чаено растение. Чаят може да се раздели на много групи и подгрупи – според  ферментацията си, региона на отглеждане, суровината за чая и т.н списъка продължава. Най-популярни са бял, жълт, зелен, черен, оолонг , билков, плодов, ройбос и мате. Към основните продукти могат да се прибавят безброй много добавки, които да допълнят вкуса и свойствата на напитката. Отделно всички видове могат да се „блендират” за да се получи чай за всеки вкус. Полезните съставки и свойства са много и с всяка една добавка стават все повече и повече, за това ще се спра на всеки вид и неговите плюсове и начин на приготвяне в отделни статии.  Няма да споря за родината на чая или източниците датиращи най-ранната му употреба, само ще се спра на неговата важност за редица култури и ще помисля на глас, защо при нас не е толкова популярна напитка и защо е хубаво всеки да и даде втори шанс.


Коя е първата държава, за която се сещате като чуете думата „Чай” ?  Сега ще изненадате дори и себе си, отговаряйки на този въпрос. Е, коя беше – Китай с тяхната традиционна чаена церемония, или Англия с техния също така емблематичен следобеден чай, а може би Турция, където той се нарежда наравно с кафето, навярно дори Русия ... Нали, като се замисли човек има толкова много места с традиции в тази насока. Чаените церемонии, както е известно, са важно социално събитие, в доста държави от арабския свят чаят е първото нещо, което ще бъде предложено на госта, а във Великобритания времето за чай е станало нарицателно за почивките в работно време. А как е при нас? В по-голямата си част хората които познавам се сещат за чая, когато са болни или когато е студено, а имаме толкова голям потенциал ... толкова много билки, които могат да бъдат смесени по великолепен начин, така че да донесат едновременно блаженство на сетивата и ползи за тялото.  Дори си имаме и чудесен празник посветен на силата на билките – Еньовден. И в главата ми започва да се върти въпроса, дали просто защото свързваме най-често чая с настинка и лечението и не обръщаме внимание на комфорта, който една чаша чай може да ни донесе. Сутрин чаша чай ще те събуди, ободри и подготви за напрегнатия и щур ден. През деня можеш да я споделиш с приятели и сладки приказки, а вечер ... Вечер носи едно специално усещане. Почивката и спокойствието, блаженото отпускане на тялото и полета на ума, спокойствието на душата, които носи една глътка от ароматната течност не може да се сравни с нищо. И след това се отпускаш в топлите прегръдки на Морфей ...

Е, защо сега не стоплите една чаша вода и не изберете какво да сложите вътре. Дали ще е билка или зелен чай, няма значение, каквото и да изберете няма да сбъркате.  

неделя, 30 януари 2011 г.

Истината за това какво го дразни

Колкото и да ми е тежко, няма как да премълча и да не споделя следващите няколко реда с вас. За целта си наливам чаша вино и поемам дълбоко дъх. Наскоро разговарях с един приятел и той в прав текст ми каза какво мъжете мразят в жените.

Безкрайните телефонни разговори! Нима докато бяхме на кафе с приятелките не обсъдихме подробно чия половинка колко дълго е въздишала по някоя от нас, коя кога смята да ходи на фризьор или каква кола маска използваме. Защо ни е необходимо да обсъждаме някоя друга „женска”, която може би виждаме като потенциална заплаха за нас? Според тях за това ходим на кафе, да си обсъждаме такива „кухи” работи. Какво толкова, че гримът и изглежда като рисунка на първокласник или факта, че фигурата и е по-хубава от нашата? Все пак мъжът, с който излизаме е избрал точно нас, а не нея. Друг, изключително дразнещ навик, който влудява мъжката половина е фактът, че повечето дами закъсняват. На всичкото отгоре преди да дойде на срещата, парфюмът на дамата се усеща 25 минути преди пристигането и. Определено в челната десетка на тези дребни за нас неща, но докарващи мъжете до състояние на ПМС са безконечните ни обиколки по магазините /когато ни придружават на такъв тур те се чувстват като осъдени на смърт/. След изреждането на още доста подробности от женското поведение от страна на моя приятел стигнахме и до „Топ 3”. Един от най-гадните навици в нашата природа бил да им кръщаваме мъжкото достойнство. Въпреки, че те не осъзнават, понякога една дама го прави с най-добри намерения. Трябва обаче да кажа, че ако имената за този атрибут на силния пол са от сорта на „Малчо”, „Любопитко” или „Сладурчо” и аз бих откачила, ако съм мъж. Вечният въпрос „Ти обичаш ли ме?” или „Защо постоянно не казваш, че ме обичаш?” и то пред голяма аудитория. Нима не сме осъзнавали, че след като са с нас ни обичат и не е необходимо да барабанят 25 от 24 възможни часа пред всеки. Перлата в короната определено е желанието за разговор след като сме приключили със съвместната креватна гимнастика. Много от дамите не осъзнават, че това е свръх силите на един мъж. За него вечерята, разговора и другите подробности са за преди това. Единственото, което е „след” е един бърз душ, евентуално цигара и дълбок и спокоен сън. Това е една от съществените разлики между двата пола, относно креватните изяви.

Мили дами, аз не се сърдя нито за една дума. Все пак, за част от нещата наистина трябва да се замислим и да намерим как да балансираме ситуацията, така че и ние и господата до нас да сме доволни.

Топла салата

Това е една много вкусна и засищаща салата, която отнема около десетина минути. Съвсем спокойно може да е и отделно ядене, а възможностите за импровизация са безкрайни!
Ето основната рецепта за 2 порции
Продукти
Салата Айсберг
1 пакет зеленолистни салати микс /рукола, фризе, бейби спанак, цикория и други/
2 шепи замразен зелен фасул /за предпочитане от кръглия френски/
1 малка глава червен лук
4 сварени яйца
4 големи резена бекон
2 ръжено-пшеничени препечени филийки хляб
зехтин
оцет балсамико
сол
2 ч.л. синап /зърна горчица/

Приготвяне
Сложете зеления фасул да се задуши с масло и малко сол - отнема около 5-8 минути, препечете двете филийки и ги оставете да се охладят и да станат хрупкави.  В сух, добре загрят тиган запечете бекона от двете страни и нарежете на хапки. Нарежете червения лук на полумесеци. Междувременно в две купи за салата накъсайте Айсберг и добавете от салатите микс, поред това колко сте гладни :), отгоре сложете задушения фасул, изпечения бекон, нарязаните яйца, полумесеците червен лук и начупете на хапки препечените филийки хляб. Сега идва магията ... разбийте 3 сл зехтин, 1 сл оцет балсамико и сол на вкус, докато не станат хомогенна смес, сложете в сух тиган синапените семена и загрейте докато не започнат да пука и подскачат - значи са готови. Сипете синапените семена в зехтинената смес, разбъркайте и полейте с нея двете порции салата. Ако ви се струва малко - увеличете дозите за дресинга.
Е, добър апетит!

Луда нощ по женски

Мъжкият стриптийз – големи дози удоволствие в домашни условия, или адреналин на сантиметри от питието ни в някой нощен клуб. Което и от двете да е – то знайте, че е приятно. Естествено тук мъжката част ще наскача срещу ми с хиляди доводи за липсата на мъжественост в тези „нежни” танцуващи за пари момчета, но аз казвам: „Е, какво от това”!

Защо да има стриптийз за мъжете, а за жените не?!

Откровено си признавам, че последното ми посещение на такова „културно мероприятие” беше повече от забавно /от съображения за благоприличие няма да публикувам личен снимков материал/. Това е един приятен начин да разнообразите моминското си парти, да изненадаш приятелка или просто да се забавлявате. Ако не склоните половинката си да го направи за вас под звуците на Nasty Naughty Boy на Christina Aguilera, то тогава има много варианти. Повикайте си един атлетичен и пластичен младеж да го направи на ваше парти или отидете в някое заведение, където това е гвоздеят на вечерта. Каквото и да изберете, предполагам, че няма да останете разочаровани, а добре поддържаните мъжки тела са като балсам за сетивата. Дерзайте!

http://www.youtube.com/watch?v=Vhq0RbjzzNo