Както е сезона на тиквите, ябълките и крушите на мен ми стана някак си тъжно за пролетната зеленина и за това реших малко да развеселя едно свинско. Намерих си една срамежлива пържола, нарязах я на ивички и я сготвих в компанията на много зелени неща.
Преди може би година, година и половина бях чела една доста времеемка рецепта за пиде и днес нещо се присетих за нея. Ако решите за правите това пиде по начина, по който се приготвя традиционно се подгответе с търпение и време за поне 3 втасвания на тестото. Аз го направих по малко по-лесен начин. Смесих продуктите и го разбърках в машинат за хляб. След това се погрижих за тестото както си му е реда. Сложих го в съд намазан със зехтин и щедро го намазах и отгоре, покрих го със чиста кърпа и го оставих да втаса. След това го попритиснах малко, разделих го на две и му дадох малко време да си отпочине от тази процедура. Поставих го в две 30 сантиметрови тавички /от тези, които се ползват за пица/ и се захванах с първото от тях. Оформих си го и го намазах с пръсти с разбито яйце и поръсих със сусам. Пека 13 минути на 2350С /с вентилатор/ и повтарям същата процедура и с второто.
За да стане хуабаво пидето, както и всяко тестено изделие, трябва да не се притеснявате да пипате тестото – то обича топлината на ръцете. Оставяйте го да си отпочине след процедурите, които правите, оставяйте го да втаса спокойно – на стайна температура, поставяйте го в предварително загрята фурна, нанасяйте зехтина и/или яйцето с вашите пръсти и винаги ще имате добър резултат.
Това е една страхотна закуска – топло леко хрупкаво отвън пиде със сирене и домат, може и едно яйчице и шарена сол да се добави.
Когато човек не пише дълго време, а само събира материали и се чуди кога ли по-точно ще седне да ги публикува му трябва нещо по .... по-интересно, за да се върне обратно към готвенето, комбинирането, писането и творчеството в кухнята. Ето го и моето по ... интересно нещо.
Не съм се развихряла от доста време в кухнята, пък и получих предизвикателство, за това реших - завръщане с гръм и трясък! И много аромати и подправки.
Да си кажа и за предизвикателството - то беше "Кога ще сготвиш мусака с патладжани ... и агнешка кайма", ами ето - не е точно мусака и няма грам месо в него, но се надявам да ви хареса.
От известно време се чудя кога ли точно ще ми прикипи и ще седна да напиша някоя статия различна от обичайните ми рецепти. Е, времето дойде ... и естествено темата по-изтъркана не може и да бъде, но ми се иска да изкажа и моята си гледна точка по въпроса – малко грубо, но дано така достигне до тези, за които е предназначена.
Преди време взех участие в една чудесна инициатива за безопасно шофиране организирана от едно небезивестно радио и популярна верига бензиностанции, където научих наистина полезни неща и придобих ключови умения при управлението на автомобила си в рикове ситуации. Всичко чудесно, но след подобно преживяване човек започва да гледа на другите участници в движението по малко по-различен начин. И за да сме наясно от самото начало – ВСИЧКИ участници в движението. Да, и пешеходците, и мотористите, и извънземните... Чудя се какпреобладаващата част от участниците в движението могат да са толкова безотговорни и дали съвсем тотално, окончателно и безвъзвратно са загубили първичния си инстинкт за самосъхранение? Дали егото и безхаберието са надделяли над еволюцията? Ами колкото и жалко да звучи – май ДА! А най-лошото е, че освен че не ценят собствения си живот пренебрегват и живота на близките си, дори и този на децата си.
Седя си и си мисля, защо първата реакция от всеки, който съм помолила да си сложи колан сядайки на задната седалка е – „Ооооо да, те нали проверяват вече”. Ами да проверяват, ама какво от това ... майната и на глобата, помислете за собствения си ЖИВОТ! А сега си помислете как излитате през предното ми стъкло, когато аз натисна рязко спирачките мъчейки се да не размажа на същото това предно стъкло поредния заблуден пешеходец забол в ушите си слушалките на МР3 преъра си,изключил едно от сетивата си, откъснал се от света, пресичащ в нищото, изскачащ иззад някой паркирал не където му е мястото олигофрен ... Е, ще констатирате ли отново с досата в небрежния си тон – „Ооооо да, те нали проверяват вече” или ще си помислите дали случайно, аз съм се сетила преди ВАС за собствения ви ЖИВОТ и за това, че тези 20 или 50 лева глоба не са проблема?
Мили майки и бащи, дали Вие ще си помислите дали аз трябва да мисля за Вашите деца? Защото всяка сутрин виждам поне една дузина невинни душички как с единя крак са тръгнали към Създателя си. Защо е необходимо децата Ви да стоят прави по средата на колата, защо е необходимо децата Ви да са ви в скута докато шофирате, защо е необходимо малкото Ви дете да е на предната седалка без необходимото оборудване за неговата безопасност? А като го поставихте там запознахте ли се с възможността да изключите Airbag-а на това място? Според статистиката на NHTSAот 1990 до 2008 година при 3,3 милиона активирани въздушни възглавници има 175 смъртни случая причинени от тях – процента е малък, наистина, но смущаващата част е, че 104 от починалите са деца! Сега ще се замислите ли отново дали ще сложите детето си да седне в скута Ви докато шофирате? А относно детето, което стои право... хммм... малко елементарна физика – вие карате с 50 км/ч, което автоматично означава, че колата, както и всичко в нея се движи с 50 км/ч спрямо определена точка. Така, Вие натискате рязко спирачките или се удрате в нещо ... колата, нейните компоненти, както и Вие вързаните с колани също спирате, но правото Ви дете НЕ спира! То продължава да си се движи с 50 км/ч спрямо онази точка, за която споменах по-рано. Е, какво би се случило според Вас с това дете? Дам, ще излети през предното стъкло или ще се забоде в таблото, скоростния лост, седалката или какво и да било там с 50 км/ч!!!
Така, мили ми пешеходци – ама моля Ви се! Аз нямам свръхестествени възможности, че да гадая на Вас къде ще Ви скимне да пресечете! Да, наистина по-голяма част от водачите на МПС няма да спрат и на пешеходната пътека, а някои и на светофар не биха спрели, но това не значи да затруднявате допълнително и нас, които Ви спираме на местата където е обозначено и редно да пресичате. Защото и ние като Вас трябва да се пазим от онези същите, които не Ви спират на пешеходните пътеки и светофарите – те и на нас налитат! И ако обичате, мили ми пешеходци, поне докато пресичате, намалявайте си звука на музиките, които слушате, защото някой път може би ще ви свирна за да се пазите от психопата изпреварващ ме в насрещното на пешеходната пътека, където пресичате в момента ВИЕ!
Ох, мога да пиша още и още, но ще го оставя за другия път. След като малко Ви размине от сега!
И преди финала – ДВОЙНАТА НЕПРЕКЪСНАТА ЛИНИЯ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ВИЕ НЯМАТЕ МЯСТО ОТ ДРУГАТА И СТРАНА, ОСВЕН КОГАТО СЕ ДВИЖИТЕ СРЕЩУ МЕН /е или сме си един до друг на светофара ;)/ ! Айде, сполай Ви и умната! Пък ето и едно клипче за размисъл
През почивните дни винаги съм много активна в кухнята и почти винаги изпробвам нова рецепта. Тази специално е по идея на списание Good Food, но ще си позволя да я споделя.
Ето какво е случи в кухнята
Необходимите продукти
3 жълтъка и 1 белтък
85 гр захар
250 мл прясно мляко
1 сл чаревично и 1 сл пшеничено брашно
2 портокала и кората от 1 от тях
3 броя точени кори
захар за поръсване, карамел или карамелизирана захар /по избор, пък може и да разстелите върху хартия за печене разни фигурки от карамелизирана захар и да украсите с тях като се охладят/
Така и така на вън е все още студеничко, мисля че е време да направя и една супа, която да ви споделя. Това е една от любимите ми супи, определено е зимна такава и тайната и се крие в начина на приготвяне. А какъв е той? Търпение ... ще стигна и до там, а сега необходимите продукти:
