събота, 26 февруари 2011 г.

Пилешки рулца с босилек и прошуто

Съставките на тази рецепта са вдъхновени от рецепта в кулинарно списание, но приликите спират до тук - самата рецепта претърпя значителни промени в изпълнението си. Единственото нещо, което е взето изцяло и остана непроменено е гарнитурата, но за това по-късно. 
А сега съставките.

сряда, 16 февруари 2011 г.

Атомни бонбончета

Такааа, тези бонбончета са нещо лесничко за приготвяне, вдъхновени от Сис, позволяващи доста свобода и творчество при приготвянето им. А защо са Атомни ... ами има си няколко причини, една от тях е, че са един добър, компактен енергиен източник ;)
Стига приказки, да се захващаме да творим

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Салата с риба тон

Тази салата с риба тон може да бъде кръстена спокойно и салата разчисти хладилник :) Прибрах се аз един ден след работа и се чудех какво да хапна на бързо, отварям хладилника с ясната представа, че ще ям салата. До тук добре, а какво намирам в хладилника - една шепа кълнове, 3 листа салата айсберг, няколко самотни каперси ... е получи се чудесна шарена салата

А ето и  как
Какво има вътре
Няколко листа Айсберг
Кълнове от ряпа и алфа
Червен лук
Десетина каперси
Консерва риба тон
Резен лимон

А как се получава салата от изброените продукти - просто накъсвате айсберга, добавяте кълновете, рибата тон, каперсите, нарязания лук и изстисквате отгоре резена лимон.
Вида на рибата тон е по желание - парченца или филе, в собствен сос или растителна мазнина, както ви харесва най-много
Е, направихте си салата за има-няма 5 минути, сега остава да седнете и да си я изядете с удоволствие.

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Враг №1

Моля по-долу описаният да се счита за изключително агресивен и нехуманен!

Дори и в най-малка степен не би могъл да бъде сравнен с неща от рода на разярен бик, Бойко Борисов, тежък махмурлук, дори и с тъщата на съседа ми, тъй като будилникът е 100% зло!


Въпреки нежеланието от моя страна, това звънящо и бучащо нещо ме е превърнало в „звънкоман”. Всяка сутрин, точно в 06:30ч. усещам неговата отрова, която бавно се разлива във още спящото ми съзнание. Заради това дяволско творение вече втора седмица съм инкубатор на бацили. Когато сутрин ме извади с кокалестите си ръце от топлото ми легло и ме изпъди в студа да гоня я метро, я автобус или да се опитвам да стопля колата си, аз попадам в един леден танц със зимния вятър. Да не споменавам множеството синки по себе си. Обикновено рано съм доста некоординирана и честичко „изправям” ъглите на стаята си при разсънване. Какво бих могла да кажа на половинката за новите синини – ето още едно ново „20”. Не е достатъчно, че тази купчина зъбни колела ме буди, ами ще ми развали и връзката, защото не е изключено да си отнеса и още някоя синка докато се опитвам да обяснявам защо съм посинена. Ако психоаналитиците станат на мода и в България, аз ще бъда още по-нещастна и в по-голяма безизходица. Заплатата ми не е голяма, това значи, че няма как да си платя сеансите, по време на които да легна на мека кушетка, от където да споделя за тежките психични травми, които са ми причинени от тази малка и садистична машинарийка.

Хора, замислете се!

Будилникът е вреден както за физическото, така и за менталното ни здраве!

Може да ни накара да изглеждаме старомодни!

Може да ни разори!

Рискът да ни превърне в стари моми е огромен!

Към публикуваната по-горе снимка смятам да приложа и оплакванията си, които ще изпратя до омбудсмана на Република България, ФБР, ЦРУ, КГБ, Репата, Компира, СЗО и всички други заинтересовани страни, за да може който първи го види да го утрепе и да можем да се излежаваме блажено до колкото часа си поискаме!

събота, 5 февруари 2011 г.

Маслен сладкиш с круши и още нещо ...

И както си говорихме за чай, някак си от само себе си нещата се насочват към най-добрия приятел на чая за британците – сладкиша. Тази рецепта е специално за един подстрекател, който ще запазя в тайна ... малко мистерия трябва да има все пак ;)

Сега и нужните продукти
4 средно големи круши /може 3 круши и 1 дюля, а и с праскови става вкусно/
3 с.л. захар
2 клечки канела
3-4 карамфилчета
2 с.л. вода
4 сл сладко – аз ползвам от боровинки
За тестото
250 гр меко масло
100 гр смлени сурови бадеми
200 гр + 7 сл брашно
5 средно големи яйца
5 сл захар
1 чл бакпулвер
¼ чл сол
Ванилия или ванилин

Е, да готвим!


Обелете и нарежете крушите на парчета, колкото върха на палеца ви и ги сложете в тиган с незалепващо покритие заедно с канелата, карамфилчетата, 2 сл захар Muscavado и 2 сл вода. Оставете ги да покъкрят на умерена температура десетина минути, като бъркате от време на време. Махнете от котлона и оставете да се охладят, извадете канелата и карамфила
През това време разбъркайте маслото със захарта, солта и ванилията /аз използвах 2 пакетчета ванилин – 4 гр общо/. След това добавете яйцата – не се плашете, нещото което ще се получи може да изглежда като пресечено ...  не е, не му се плашете. След това добавете брашното – само 200 гр, след малко ще видите къде отиват и 7-те лъжици и бакпулвера и разбъркайте отново. За финал добавете и слените бадеми и отново разбъркайте. Отделете 85 гр от тази смес и добавете 7-те супени лъжици брашно, след това вземете един нож и започнете да бъркате сместа, така че да се получат трохи.
 Сега е време да загреете фурната – на 1600С или 1400С ако е с вентилатор – за хората на газ ... ами успех, нямам никаква идея на колко да нагласите фурните си ...
Вземете стандартна кръгла форма за кейк /от тези, на които им се отваря ринга от страни/ и и сложете хартия за печене на дъното. След това разстелете половината от получената смес, отгоре поставете половината от крушите, които къкриха с подправките, разпределете 2 от лъжиците сладко и разстелете отгоре останалата смес. Върху нея сложете останалите круши и сладко и поръсете с трохите, които получихте от 85-те грама тесто и брашното, а най-отгоре поръсете с 1 сл захар Muscavado.

През това време фурната ви е загряла. Печете сладкиша 1 час и 30 минути, като последните 30 минути покрийте с алуминиево фолио. След като се изпече, го извадете и оставете десетина минути във формата, след което махнете страничната и част. Ако е останал сок от крушите, може да го редуцирате на котлона и да го използвате като сос, с който да направите една артистична ивица върху сладкиша и чинията при сервиране.

 Е, добър апетит и не забравяйте да го оставите да поизстине преди да го опитате.


сряда, 2 февруари 2011 г.

Tea for Two and two for tea. Or just for me?

Обгръщайки с ръце чашата ароматен чай, мъничка частица уют и топлина се намества в съзнанеието ми. Отпивам и вдъхвам аромата му и се чудя защо чак сега преоткривам тази чудесна напитка?

Като начало малко факти. Чаят е напитка получена чрез сваряване или запарване на листа от чаено растение. Чаят може да се раздели на много групи и подгрупи – според  ферментацията си, региона на отглеждане, суровината за чая и т.н списъка продължава. Най-популярни са бял, жълт, зелен, черен, оолонг , билков, плодов, ройбос и мате. Към основните продукти могат да се прибавят безброй много добавки, които да допълнят вкуса и свойствата на напитката. Отделно всички видове могат да се „блендират” за да се получи чай за всеки вкус. Полезните съставки и свойства са много и с всяка една добавка стават все повече и повече, за това ще се спра на всеки вид и неговите плюсове и начин на приготвяне в отделни статии.  Няма да споря за родината на чая или източниците датиращи най-ранната му употреба, само ще се спра на неговата важност за редица култури и ще помисля на глас, защо при нас не е толкова популярна напитка и защо е хубаво всеки да и даде втори шанс.


Коя е първата държава, за която се сещате като чуете думата „Чай” ?  Сега ще изненадате дори и себе си, отговаряйки на този въпрос. Е, коя беше – Китай с тяхната традиционна чаена церемония, или Англия с техния също така емблематичен следобеден чай, а може би Турция, където той се нарежда наравно с кафето, навярно дори Русия ... Нали, като се замисли човек има толкова много места с традиции в тази насока. Чаените церемонии, както е известно, са важно социално събитие, в доста държави от арабския свят чаят е първото нещо, което ще бъде предложено на госта, а във Великобритания времето за чай е станало нарицателно за почивките в работно време. А как е при нас? В по-голямата си част хората които познавам се сещат за чая, когато са болни или когато е студено, а имаме толкова голям потенциал ... толкова много билки, които могат да бъдат смесени по великолепен начин, така че да донесат едновременно блаженство на сетивата и ползи за тялото.  Дори си имаме и чудесен празник посветен на силата на билките – Еньовден. И в главата ми започва да се върти въпроса, дали просто защото свързваме най-често чая с настинка и лечението и не обръщаме внимание на комфорта, който една чаша чай може да ни донесе. Сутрин чаша чай ще те събуди, ободри и подготви за напрегнатия и щур ден. През деня можеш да я споделиш с приятели и сладки приказки, а вечер ... Вечер носи едно специално усещане. Почивката и спокойствието, блаженото отпускане на тялото и полета на ума, спокойствието на душата, които носи една глътка от ароматната течност не може да се сравни с нищо. И след това се отпускаш в топлите прегръдки на Морфей ...

Е, защо сега не стоплите една чаша вода и не изберете какво да сложите вътре. Дали ще е билка или зелен чай, няма значение, каквото и да изберете няма да сбъркате.